ДУМИ
Изричам думи.
Камъни ли вдигам, под които
усойници гнезда са свили?
Не съм ли аз безумецът, опитал
да стрие себе си на прах?
И не седя ли върху буре с динамит?
Нима наистина не ме е страх,
че утре ще съм въздухът, разкъсан
от изгрева му страховит?
Нали заради думите
на своите прозорци ръждясали кепенци заковах?
Не бях ли пленникът, овързал сам с въжета
объхтаните си нозе?
Какво отгледах?
Котило на усойници, които се изплъзват
от къщата на думите.
Не са ли те единствената къща без резе?
А аз не съм ли
яловецът, който най-подир
поиска да живее със себе си във мир?
И пожела да е баща?
Баща на думи.
Камъни повдигам.
И камъни търкалям през света.