ГОСТЕНИН
Какво време настана
- да си лягаме и да умираме.
Даже чайките спряха до комина да снасят яйца.
Да пресмятам по цял ден парите за хляб и за сирене.
Да отделям цял месец за обувки на свойте деца.
Ако утре поискат
с "Лъки флайт" да летят към Австралия,
ще им кажа, че няма отдавна такъв континент.
Как ще има?... С жена ми си налягахме вечно парцалите -
да пестим за кола и да пастрим за апартамент.
Но ни вързаха здраво
със такси, със глоби и данъци.
Цял живот през света като вечни длъжници вървим.
Ако още се справям по някакъв начин с прехраната,
колко страшно отлита душата от нас - яко дим!
Щом съседът ми
звънне, си мисля, че пак е енергото -
да платя своя ток, асансьор или глътката прясна вода.
Колко струва, се питам, кълбото от скъсани нерви?
Кой ще плаща лъжата, че живеем си на свобода?
Да ни бяха заключили,
вързали, здраво залостили.
Да ни бяха затиснали със железен капак в някой трап.
Непоканен си тръгвам от белия свят - като гостенин,
неуспял да отчупи на трапезата краещник хляб.