ХУЛА
И ето ме при тебе.
Искам мир.
Разпъваше ме цял живот надлъж и шир
с надеждата най-сетне да намеря
по-сладък от соления ти хляб.
Какъв пастир си, Господи?
Какъв пастир,
когато
в увисналото от премала пладне
за стадото си не намери сянка най-подир?
В леглото ми навираше
се -
кръволок.
Вампир.
И в мозъка на всичките жени, с които съм се любил,
завинаги си ме зазидвал като в кухненски долап.
Не бях ли твое чадо?
Нима от моите ръце не яде хляб?
Защо в нозете на своите предатели постилаш меки губери?
Защо ни искаш всичките смирении хрисими -
изваяни по образ твой
в калъп?
Будалкаш ни с непостижимите добро, любов и вяра,
а после ни засилваш в бездната
с печален вид на острия й ръб.
Изричам хули.
Не мръсни, а горчиви са моите уста.
Нали прощаваш всичко?
И няма да намразиш
тогова, който ти обръща гръб?
На мен ми писна цял живот смирени божества
да ми натискат
към своите нозе врата.
Да чакам хлебецът и рибата да падне
от техните умислени трапези.
Разравям своя си
пъртина през снега.
Реших да бъда единакът,
език изплезил
подир клонатите еленови рога
в предсмъртното му пладне.
Да гоня щастието сам.
Аз всичко преживях, за да го имам.
И знам какво са
безчестие и страх.
Лъжа и срам.
Разбрах - щастливецът
на този свят
си само Ти! Един...
Писна ми, Господи.
Писна ми, Господи.
Писна ми
да съм твой достоен син.
Ако ме чуваш, изпрати
ми дъжд - да пада адската вода
от мръсните подземия на рая...
И аз - разкъсал твоята юзда,
да се разпръсна през света
и щастието да позная.