КОЛЕДА - 1992
Понеже часовникът
цъка
и бясно препуска напред.
Понеже
мислите ми са акробати -
самоубийствено се разхождат по перваза на моя балкон,
нямам време да бъда поет.
Нямам никакво време да бъда със някого нежен.
На червено минавам като стар камион
със протрити спирачки.
А децата ми искат
за Коледа нови играчки.
Само не камиончета. Само не самолетчета.
Само не влакчета с механизъм.
Аз от сутрин до вечер работя за десет яйца.
Искам вкъщи да бъде тихо,
когато влизам.
Простете, деца!
Звездоброецът в мен се превърна в черна овца.
Нека спре този
гаден часовник
да превърта стрелките си натаралежени.
Ще забравя да го навия.
Не пропуснах ли да навия своя собствен живот?
Запомнете добре тази Коледа.
Запомнете какво ми отрежда.
Един стар камион без спирачки,
натоварен с играчки,
ще се вреже в небесния свод.
А отгоре ще падат
камиончета,
влакчета,
самолетчета
с ангелски
леки
крилца...
Весела Коледа.
Весела Коледа...
Весела Коледа, мои деца.