ЛУДИЯТ
Ако трябва да бъда
поредният луд човек в този град,
вече го имате.
По-добре ще бръмча от камиона,
стоварващ пред супера млякото.
Ще крещя като таксиметърджия,
подгонен от цяла тайфа мръсни цигани.
И ще скърцам със зъби в тролея на ухото на някого.
Новините на глас
ще чета на площада -
и ще псувам правителство, Бог, цар и Отечество.
Ще ме гледа със завист
онзи слънчасал и със сродна душа вестникар.
А когато срещна баща си и майка си, в паметта ми насечена
нещо тънко ще звънне -
струна скъсана, детски писък - споменче малко като комар.
Ще ме сочите с
пръст на децата.
Аз съм необходимият природонаучен пример.
Аз съм лудият. Но добре, че не знаете
колко е хубаво да си поредният луд.
Всички ключове съм загубил, тефтерчето с телефони...
Имам само едно голо име.
Колко много години за това име полагах старателен труд?
А когато минавам
край вас,
покрай вашите лели, балдъзи, чинайки и пудели,
не се правете, моля ви, на ударени сякаш от ток.
Аз вървя през света и си пея. Щастливи хора сме ние,
лудите.
Вие не си ли мечтаете
вас също да ви помилва Бог?
И живея така -
разпилян между ада и рая -
цял живот в ненаситно скитане.
Аз съм лудият. Вече ме имате -
във съня ви подсвирквам с уста.
И ще скърца със зъби моята песен в ушите ви.
Днеска само лудите пеят,
а нормалните слушат.
И без песен напускат света.