ПАРИ
Да си напрягам
жилите до пръсване,
да се разцепя откъм гърба,
вече е късно.
Късно е
да променям собствената си съдба.
Късно е да си търся нови приятели.
Късно е да си търся нова жена.
Да изпращам писма неизпратени.
Стар съм като купчина стари лайна.
Знам се какво струвам
на борсата.
Два лева.
Най-много да ме цанят за три.
Някога си мечтаех да живея на Корсика.
В най-лошия случай -
на остров Капри.
Но нямам пари.
Гладен съм като
куче, което обикаля
край казаните за боклук
и вие.
А Вие?
Иде ми да оближа в халите
от наливното олио ръждясалата фуния.
Иде ми да се пъхна в някоя фирма,
нарамил кирка, лопата и нож.
Да натъпча чувала с парите -
и след това лека нощ, фирма, лека нощ!
А как добре тръгнахме
всички!
Какви момчета бяхме добри.
Да, ама нашите светли женички
и децата ни гладнички
не искат да тръгват за остров Капри.
Те искат пари.
Ей ме на - аз съм
цървул в каруцарския коловоз,
изтърван между две села.
Смешно подобие на Христос.
Ограбен войнишки обоз.
Лодка без весла.
Корсика!
(има на ласка!)
Капри!
(тихо... удря ме даже на сън!)
Господи, докога ще ме стряска
на парите отровния звън?
Искам да спя векове
във хамака,
изплетен от паяка,
между бодил и леска.
Искам да чакам спокойно края си.
Края на този ден.
На века.
А ако имам, Господи,
много пари,
да ти пикая на Корсика!
И да ти сера на остров Капри!