ПЕСЕН
В свидливите очи
на чужди хора
съзирах хляб за своите деца.
И ходих гладен.
О, колко кладенци в пустиня са дълбали
надеждите ми...
Празни кладенци.
Срещу изцъклените
небеса ли пях,
та песента ми никого не стопли?
И колко вино
изтече от протъркания мях
подир приятелите, моите врати захлопнали?
На изгорели въглени
ли огън си редих,
че в печения студ
една искрица колчем не припламна?
Сега и от мъртвеца по съм тих.
Но някой ден
мъртвецът ще повдигне камъка!
Така и аз ще се
завърна, ще застана
на ридовете, обръснати до голо от студа.
Ще бъда бърз като светкавица
и кратък като гърмела след нея.
Цената знам на всяка сдъвкана юзда.
И как ще пея, Господи!
И как ще пея
за хляба, сладък като свобода.