ПЛАЧ

Горчива беше майчината гръд - и рано плюх на всичко.
На семето си даже плюх.
С вампирчета света напълних.
Отрече се от мен Светият Син.
Отрече се от мен Светият Дух.
И как живея, питаш ли ме, Господи,
в гнездо от мълнии?

Каква завивка
да хвърля във изцъклената нощ на своите деца?
Мъгли разпрани ли да им постеля?
Дечица мои,
мои несъбудени слънца,
така жестоко се обърка
на моя ден горчивата къделя...

Дори не мога да подхвана края.
Къде да търся другия й край?
И моля се,
когато тръгна някой ден за рая,
не вярвайте,
че на земята има рай!

<-предишно следващо->