ПОДВИЖНИ ПЯСЪЦИ
На подвижните пясъци
сламени къщи строих, но ти ми
повярва.
Това беше всичко, което поисках от теб,
лъгана моя,
недоизлъгана.
Предпазливи посестрими тайно ти гукаха:
- Не ходи, гургулице, при гарвана!
Я гледай колко левенти-соколи,
а ти гарван да срещнеш на
ъгъла!
Но къде са тия
орли? Една чанта не могат да вдигнат
на
гарата.
Прегънати в кръста, смачкани, бедни -
пушат евтин тютюн и миришат на пот.
На сираци приличат. На сираци, които не са си изяли
попарата.
И ще има да сърбат още много попара
в този гарвански черен живот.
Аз съм гарванът.
Аз съм мъжът, който ще спре под нозете ти подвижните
пясъци.
Вярвай! Камъни ще натръшкам напреко реката -
да ти сторя
брод.
Щом преминеш оттатък - да се радваш в поляните на децата
си,
със какво те заслужих, ще се питам,
в този гарвански черен живот?
И нима ти харесва
да живееш във къща, надвесена
върху бързата, стръмна река?
На света всички идваме голи. Като гарвани голи
ще си идем така.
Протягам ръка. Кацни, гургулице! Не отлитай в небесния
свод!
Иначе ще ни затрупат подвижните пясъци
в този гарвански черен живот.