ПЪТНИК
Когато ме видите
в залеза да потъвам оттатък,
не си казвайте:
- Господи, нещо му стана!
Помислете си просто, че животът е кратък,
че огромното слънце
е старо леке
върху моята риза изпрана.
Помислете си, че
съм нарамил бохчичката
с хляба и лучеца.
И по други земи съм запрашил.
Неуютно ми беше в този живот.
Много кучета.
Малко хора.
Страшно.
Ще си мисля за
вас. Векове ще си имам за мислене.
Земетръси ще ме обръщат от гръб на корем.
И от корем на гръб.
Ще се извъртам от яд,
че не можехме да живеем истински
този тъп живот, Господи!
Този толкова тъп живот.
Ще ви пращам светулки
през юли -
и търсете във техните светли пунктири
безсънните мои зеници.
Помислете си просто, че съм вятърът,
който в ключалката свири,
от комина изтръгва искрици.
Аз съм белият сняг.
Вълк единак,
вой проточил срещу луната - коза виторога.
Когато потъна във залеза, нарамил си пътя пешак,
помислете си просто -
замина при Бога.