ВЕЧЕРНО ВИНО
Вечерното си вино
ще налея.
Какво е мъж без вино в къщата си да седи?
Да гледам как след
дългата ми глътка
спокойна светлина
отпуска полилеят.
И как жена ми става хубава като преди.
И как се стапя
непоносимото на миналия ден, което
ни е разкъсвало един без друг, един през друг -
от изгрева до вечерта.
Така мъчително
и толкова безкрайно понякога ни гълта битието,
че аз се питам -
какво тогава е смъртта?
Живот,
не си ли ти чепат чатал,
натиснал вратовете ни към клисавата пръст?
Преди да си отидеш, ми кажи -
защо ме гледаш, сякаш гроба на Светия син
на кръст съм препикал?
Нима не мъкнах с песен своя кръст?
Докрай ли в себе
си и окол мен ще възкресявам
мъртъвци
след твоите убийства всекидневни?
Не искам и за мен в реката на забравата
да хвърлят синовете ми венци.
Нали не съм оставил нивата си удушена в плевели?
Нали на глътки
дребни
от бавното ти щастие отпих, подобно просяк?
И всичко ми се изясни?
На този свят така е страшно подреден животът ни,
с железен кол вратите да залостя,
той идва и разбива надеждата
за шепа подарени дни.
Вечерното си вино
пия.
Мълчанието ми сладни.
И светлина през жилите ми се разлива.
И сякаш чувам - ангелите пеят.
Смъртта какво е?
Циганка крадлива,
която влиза и изтръгва полилея.