ВЪЖЕН МОСТ
Ще постоя на въжения
мост.
Ще гледам как реката си отива.
Спокоен съм. На този свят съм гост,
изпил до дъно чашата горчива.
След малко ще си
тръгна от света.
Ще ме затрупа нейде снеговеят -
безсмислен като всичките неща,
с които се залъгвам, че живея.
Обувки, чанта,
шапка и чадър,
жени, които идеха срещу ми,
и думите добро, любов и смърт
не са ли, питам, само празни думи?
Какво от този свят
ще отнеса?
Това, което вчера бях донесъл -
набръчканите свои телеса
и мъката, че той не беше весел.
Отивам си... По
въжения мост.
Под мен реката също си отива.
Спокоен съм. На този свят съм гост,
дошъл да хвърли сянката си жива.