Пролетта
е била вероятно нелепа затворница.
Ненадейна
пристига - без прическа, без маска и грим.
И
се вейва над черната угар мъглицата-орница.
Сякаш
пушат лула мъртъвците и стеле се дим.
Откъм
Лонгоза иде дъхът на изгнилите дънери.
Кречетало
от жаби из гьола в несвяст гъргори.
Но
са толкова мъртви и страшни, и толкова сънени
неизбродните
мои, далечни и вечни гори.
Още
ден - и ще виснат над мене слънцата изсипани.
Ще
опънат сърните тетива пред лисичия гръб.
Ако
в меча хралупа извикам: - Махни се! - до три пъти,
ще
избяга от мене онази проклетница-скръб.
От
дървото над мен като бухал луната намига ми.
А
тревата разстила под мене настръхнал килим.
Ако
все пак се случи да изчезна напролет завинаги,
ще
ви пускам за спомен над поляните кръгчета дим.