Мирише
на плесен.
Мирише
на мръсен клозет.
Залезът
се разкапва като пита изгнил слънчоглед.
Изгревите
се раждат недоносени - в седмия месец.
За
какво да ви пея?
За
чайките,
дето
си цвъкат на кея?
Толкова
много години от устата ми капа мед.
Толкова
много години бях домашният ви поет.
Настана
време на собствените си стихове да се обеся.
Мирише
на плесен.
Мирише
на мръсен клозет.
В душата
ми трака на зимата празният фризер.
Сънувам
планини от пари.
Жена
ми се чуди сърцето си за вечеря
на
децата дали да не сготви.
Как
един не дойде и не каза:
-
Момче, вземи тия два чувала с мръсни пари
и
пери!
Да
пера и да пея!
Мръсни
пари - като мръсни войнишки партенки и потници.
Мирише
на плесен.
Мирише
на мръсен клозет.
А по
мокрите покриви на града
звездобройците
станаха кът.
Сомнамбули
сноват.
Нали
виждате, че се разминаваме като сомнамбули?
Ако
пеех фалшиво,
преди
ме очакваше съд.
А
сега сякаш бивол
мучи
в мойта гръд.
Някой
да ме е виждал скоро със светулка на чело през юли?
Мирише
на плесен.
Мирише
на мръсен клозет.
Да
си ходим ли вече, Господи?
Свърши
ли се отреденият ни живот?
Изпяхме
ли песента си? Виното си изпихме ли?
Изядохме
ли си хляба?
Залезът
се разкапва.
Изгревът
се лигави като кварталния идиот.
Безполезното
слънце виси на небесния свод.
Но
едва ли на слънцето някой се радва.
Освен
някой начинаещ поет.
Мирише
на плесен.
Мирише
на мръсен клозет.