Навярно
е от самота.
От
липса на любов и ласка.
Бълнувам
вече през нощта.
И
моят собствен глас ме стряска.
Какво
си казвам? Аз не знам.
Куп
думи - разпиляно ехо.
Дали
съм се напсувал сам.
Или
пък съм цитирал Чехов.
Животът
е възстановим
след
катастрофи и погроми.
И
само думите са дим,
след
който не остава спомен.