СПОМЕН ОТ ГРАДСКИЯ КЛОШАР
Есента си постила
кашони - и ляга да спи.
До казана с боклук есента си постила кашони.
Ако искаш, ела! На прозореца нос долепи -
листопадът умря и го носят сега с камиони.
Утринта-проститутка,
в ареста държана под ключ,
край фонтана, пияна, все още се чуди и мае.
Два мангала преплакват площада със дълъг маркуч.
Каталясало псе настървено подире им лае.
Още ден - и снегът
ще се стеле над нас като сън.
И танцува насън есента като приказна фея.
А пък аз се боя, че тъй както си гледаш навън,
ще отвориш прозореца в миг - и ще литнеш след нея.
Като градски клошар,
който има един панталон,
но пък винаги носи сърце и ракийка за трима,
ще те спра и ще кажа: - Подарявам ти този кашон!
Този толкова топъл кашон за студената зима.
Ти недей се плаши!
Нищо, че не приличам на лорд.
Във казана за смет се търкулват и царски корони...
И тръгни със кашона, че напролет валутният борд
вероятно ще експроприира всички кашони.