Сякаш мъртвите шепнат - сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада - и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.

То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял.
Като пряспа, затрупала всички обратни пътеки.
От калта сътворен, иде ред пак да стана на кал.
Но е толкова светла баналната участ на всеки!

И защото със мен Бог наистина беше добър,
дни ми даде - да мъкна по баирите кръста небесен.
Преживях рождества - и проводих отвъд много смърт.
Между мъртви и живи си разпънах душата на песен.

Миг преди да простенат ветровете във дънера кух,
миг преди снеговеят да покрие земята във бяло,
прекоси листопада - все едно, че танцуваш със дух.
Моят дух, който никога нямаше нужда от тяло.