Като върл комарджия,
заложил душа на хазарт,
проиграх си живота - и се вижда на дните ми краят.
Подир мен ще остане един извървян булевард,
който спира в стена.
А оттатък стената е Раят.
Но не ми отреди
Бог да вляза във райския дом.
Там е дяволски хубаво, ми нашепваха злите езици.
А е толкова късно да нахълтам във Рая със взлом.
Цял живот да разбивам
врати с нечовешки ритници.
И понеже живях
все така - като Богу немил,
и понеже и аз си изядох и хляба, и боя,
все се питам не бях ли за нечия съвест тротил?
И на колко души съм взривил
радостта от покоя?
И понеже ми свършва
торбата с броените дни,
върху мен ято ангели вие безполови трели.
И това е живот - да си блъскаш главата в стени,
под които безброй хитреци
издълбаха тунели.
А искрата пълзи...
Сатанинска, бикфордова връв.
Аз съм адското буре с барут до вратите на Рая.
А каквото написах, на стената го писах със кръв.
С много българска кръв.
Да живее. Отвъд - и до края.