Булевардът умира
в единайсет без пет.
Булевардът умира.
Подир сетния рейс бакалията пуща кепенци.
И кварталният луд, който някога беше поет,
пие бира и плаче
в нощта като малко момченце.
Тишината увисва
- издухан през ауспуха дим.
Тишината увисва.
Само вятърът сурка безсънна метла край бордюра.
А пък ние ще хапнем, ще се любим и после ще спим.
Ако туй е живот -
като торта под сладка глазура.
Листопадът е сводник
пред нощния клуб.
Листопадът е сводник.
С проститутките той разплати се с едно алилуя.
Булевардът лежи в единайсет без пет като труп
и го мие неонът от лампите
с ледена струя.
Да си тръгвам ли
вече? Нощта е за луди приют.
Да си тръгвам ли вече?
Да потъна във някое томче със хубава лирика...
Или просто да седна на бира с кварталния луд
и да слушам как той
рецитира на зимната спирка.